Начало / Европа / Турчинът, който се бори за Германия
Акиф Пиринчи

Турчинът, който се бори за Германия

За медиите в Германия е лесно, когато трябва да анатемосат някой, който си е позволил за изкаже съмнение в либерално-демократичния модел и неговите догми, да не говорим да е силно критичен към него и да води активна съпротива срещу тази политико-икономическа система. Тогава този някой на бърза ръка е обявен за ксенофоб, расист, неонацист, антисемит и т.н. и т.н. Не е нужно да се дават повече аргументи и факти срещу твърденията на инакомислещия. Но с един човек последните години немските медии имат проблем, защото колкото и да им се иска, някак си не влиза толкова лесно в калъпа на незначещите нищо словесни томахавки, изброени по-горе. И то въпреки че той изрича всички неприятни истини, които прозират през мантията на мултикултурен рай, с която медиите искат да обгърнат Германия. Защото този, който трябва да бъде низвегнат не е германец. И не само, че не е такъв, ами е от такава народност, която според либералните догми на германските медии, винаги е жертва и трябва да бъде защитаван – той е турчин. И за да се усложни допълнително задачата на журналистите, той е и писател и то не какъв да е, а с международна известност. Става въпроса за Акиф Пиринчи.

Пиринчи е роден през 1959 г. в Истанбул, но през 1969 г. емигрира с родителите си в Германия, където завършва средното си образование, а след това следва във Виена кинорежисура. Понастоящем живеем в бившата столица на Западна Германия, Бон. Има над 10 издадени книги, като най-голяма популярност придобива с криминалния роман „Котки“, който е международен бестселър, преведен на 17 езика, сред които е и български.Акиф Пиринчи 3

Голям шум около него обаче се вдигна преди 2 години, когато излиза книгата му „Побъркана Германия“. В нея Пиринчи излага и анализира всички недъзи, от които страда съвременното германско общество и които според него водят до самоунищожаването на германския народ. И то по начин, който не смее да го направи почти никой германец. Или както автора казва: „Книгата ми изрича на глас премълчаните мисли на мнозинството“. Разбира се след първоначалния шок, в който германските медии не знаят как да реагират срещу необичайния обект за саморазправа, срещу него се изсипва обичайната канонада на казионните журналисти, които сравняват книгата му с „Моята борба“ на Хитлер и го наричат „Говорител на омразата“. Това не само, че не пречупва Пиринчи, но и го мотивира да продължи в този стил и по-малко от година след издаването на „Побъркана Германия“, на пазара излиза книгата му „Голямото хомосексуализиране“, с подзаглавия „Когато от мъжете стават жени, а от жените не стават мъже“. В нея той яростно критикува радикално налаганите идеи на джендър мейнстриминга в Германия. Прекрачвайки всички граници на политическата коректност, той описва лудостта, която заличава традиционните роли на половете и превръща хората в безполови същества, под претекст, че така ще се достигне до полово равноправие, но в същото време съсипва психически всички потърпевши на този социален експеримент.

След тази провокация спрямо либералните идеи и техните защитници, освен медийните атаки, Пиринчи получава и заплахи за живота си от анонимни антифашисти. И за да му покажат, че те не са голословни, няколко пъти цапат фасадата на дома му с боя и я издраскват със заплахи спрямо него. И това обаче не успява да уплаши писателя и така съвсем скоро ще излезе новата му книга „Подмяна на народа – как германците тихо и спокойно биват заменяни“. В тази връзка публикуваме част от интервю, което Акиф Пиринчи даде пред германското списание „Сецесион“.

Акиф Пиринчи 2Сецесион: Антифашистите нападнаха вашето жилище, а медиите ви нападат вас – Бон пак ли е побъркан?

Ариф Пиринчи: Не само Бон се е побъркал, а цялата страна. Една част от Германия е загубила разсъдъка си. А най-побърканите са казионните медиите, които представят тази ислямска инвазия като един вид гастарбайтери, каквито бяха моите родители. Но техния проблем е, че все по-малко и по-малко хора им вярват.

Сецесион: През последните две години бяхте под постоянен обстрел от ляворадикалните среди. С „Побъркана Германия“ през 2014 години отприщихте една лавина, която отдавна се натрупваше, а книгата ви „Голямото хомосексуализиране“ е още прясна на пазара. Защото издавате сега и нова книга със заглавие „Подмяна на народа“?

Ариф Пиринчи: Причината е думата „лавина“, която вие използвахте. В последната година се промениха лавинообразно много неща. Разбира се част от това беше подмяната на народа от нови заселници, главно от ориенталски произход, подпомагано от идеология на „отворените врати“ на данъчните прахосници, празноглавите учени, специално създадените институции за подмяна на населението, имигрантската индустрия и накрая, но не на последно място, всички казионни партии.

Сецесион: Добре, но това не е от последната година. Какво е новото?

Ариф Пиринчи: Ами просто маската падна. Беше казано: Страната Германия не съществува вече. Всеки, който поиска, може да влезе тук. Законите важат само за германците и те трябва да плащат за цялата простотия, но да не си отварят устата, защото иначе са нацисти. А лавината и сега се спуска и ще продължава да се спуска, защото никой от политиците не смята сериозно да защитава границите, най-малко „Майката на всички „вярващи“, Меркел“. Страната се превръща в ориенталски пазар с гигантски размери. Затова и аз не можах да се сдържа. Но нека първо се настроим за „лятото на изнасилванията“, което се очертава в летните басейни и плажове във Федералната република.

Сецесион: И тогава германците няма да бъдат вече „тихо и спокойно заменяни“, както пише в подзаглавието на вашата книга?

Ариф Пиринчи: Сложно е. Разбира се германците не са заменяни тихо и спокойно, а напълно брутално и то пред очите на всички. Ислямизирането и наводняването на страната с чужденци става напълно открито. Но германеца е болен от една много странна душевна болест. Той страда от синдрома на „Да-не искаш-да-повярваш“. Когато малкото му дете не получава вече свинско месо в детската градина, той казва „то и без това не е полезно“. Когато всеки ден животни се колят зверски по халалната практика и с това се нарушава конституцията, той си казва „това са културни особености и толкова“. И когато в новогодишната нощ ислямски орди обарват масово жени в Кьолн, той го оправдава с „мъжкото насилие“ и че „на Октоберфест се случва същото“. Той си въобразява, че е сънува лош сън, от който ще се събуди скоро и всичко ще е отново наред. В този смисъл „тихо и спокойно“ е правилното определение, защото докато навън кънти бруталната реалност, германеца просто си увеличава телевизора, за да не я чува.

 

Пробвайте също

Partizanskata 4eshma (1)

Антибългарска провокация в Босилеград

За поредна провокация, извършена от сръбски шовинисти съобщиха от българския Културно-информационен център в Босилеград. Членове …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *