Начало / Анализ / Хвани едните, удари другите
Независима-България

Хвани едните, удари другите

Пламен ДимитровАвтор: Пламен Димитров*

От няколко дни медиите ни занимават с поредния цирк на две агитки чуждопоклонници. Това, че няколко десетки глупака (без извинение) се сдърпаха помежду си, бе превърнато в основна новина. Разбира се, раздухването на този бутафорен сблъсък, далеч не е случайно. То цели да ни убеди, че сме поставени в ситуация в която има само два избора – или неолибералния Запад или необолшевишкия Изток. И нищо друго. Нищо, като например самостоятелност и независимост и преследване на собствен интерес. И глупаците избрали един от двата лагера, наистина го вярват.

Преди време Александър Йолов се опита да подходи доста дипломатично към проблема с филите и фобите у нас. Аз няма да го направя. Макар по принцип да съм против влизането в безплодни конфликти, този път някой неща трябва да се кажат, без дипломатичен и умерен тон. И без значение, дали някой ще се засегне. Защото вредата си е вреда, независимо дали е причинена със зла умисъл или от глупост, но с добри намерения. Второто впрочем, често пъти се оказва по-опасно. В медицината филиите и фобиите са болестни състояния. В политиката също.

Преди да анализираме ситуацията, нека направим бърз разбор на събитията, станали повод за коментара. Някаква шайка рокери необолшевики, с амбиция да възстановяват Съветския съюз, решава да прави обиколка из държавите от бившия Източен блок. Това включва и нашата Родина. Повод за активизиране на агентурата на Сорос, която да оправдае финансирането си, като докаже, че противодейства на конкуренцията. Подготвя се протест на пътя на рокерите, отиващи да поднесат цветя в Бургас, на паметника на двама комунисти (убити при априлските събития от 1925-а година, като чат от престъпната организация, взривила църквата „Света Неделя“ – атентат при който загиват 213 души от цвета на нацията ни). Междувременно обаче се появява втората агитка, пропутинисти (умишлено не използвам проруски), незнайно защо твърдящи, че са български националисти. Бранейки честта на рокерите болшевики се сбиват с техните противници. Пълен цирк. Представлението обаче има втора част в София. В храма „Св. Александър Невски“ се развяват знамена със сърпове и чукове на съветските рокери (само по себе си, отвратителна гавра с паметта на зверски изтребените от комунистите православни християни, мъченици за вярата). Втора тумба „правоверни християни“, въоръжена с натовски и чужди флагове, с викове се опитва да изгони идеологическия противник от храма, предизвиквайки пълен калабалък. Междувременно се появи и информация, че дечицата, посрещнали другарите рокери с хляб и сол, въобще не са знаели къде отиват, но за сметка на това им е платено. Въобще, безумието е пълно. Всичко това щеше да е много забавно, ако не илюстрираше един трагичен дефект в мисленето на немалко наши сънародници.

И този дефект е робския манталитет – да не можеш без чужд господар. И още по-лошото, да си готов да претрепеш своя плът и кръв заради този господар. Подобни хора имат манталитет на проститутки, виждащи в своя сводник някакъв закрилник. Те са задълбали в своя стокхолмски синдром – за тях сводника е „голям брат“, който ги пази. И спорът, заради който ще си издерат очите е, кой сводник ще е по-добър стопанин и ще се „грижи“ за тях по-добре, докато ги експлоатира. Те въобще не могат да си представят, че нямат нужда от сводник и могат да бъдат нещо различно от проститутки. Подобно сравнение може и да е грубо, но понякога е нужно да нагрубиш някой за да го накараш да се опомни (ако въобще е в състояние). А и истините трябва да се казват, независимо дали ще има обидени. На нас не ни трябва никой от двата съперничещи си нови проекти за Съветски съюз – Европейския или Евразийския. На нас ни трябва една свободна и независима, национално могъща България. И ако на втора линия ще се борим за нещо глобално, то това би следвало да е една Европа на свободните нации – ако щете и от чист прагматизъм. Поне така би следвало да мисли човек, самоопределящ се като съвременен националист.

Винаги съм изпитвал изключително презрение към една склонност у някои мои сънародници – склонността да се превъзнася чужденеца и чуждото. Да го издигат до някакъв обект на преклонение и да го възприемат като стоящ много над тях. Дали ще са западняците или руснаците, това не е от значение. Вероятно това е някаква психологическа травма, предаваща се през поколенията чрез възпитанието, още от времето, когато пада Втората българска държава. Тази отвратителна черта обаче бе грижливо култивирана от болшевишките идиоти, окупирали властта след 1944-а година. Днес тя е не по-малко обгрижвана от демократичните копелдаци, които навъди червената номенклатура след 1989-а. А когато един човек и един народ се възприема сам като по-долен, то и останалите се държат така с него. И аз и моите съратници имаме редица добри и здрави приятелства, изградени през годините с националисти от цяла Европа. Навсякъде, където сме били са ни посрещали чудесно. И това е, защото преди всичко уважаваме себе си и се държим с достойнство. Никога не ми е идвало на ум, че някой чужденец може да ме превъзхожда, само защото не е българин. Когато човек уважава себе си и подхожда с уважението, което очаква и към другите, това и получава. Това важи както за междуличностните отношения, така и за международните. Свидетели сме обаче на едно угодничене, на едно самоунижение и подмазване пред чужденците (независимо съзнателно или не), включително и от страна на хора, гръмко наричащи се националисти. Те разбира се не са такива, защото им липсва едно от най-основните неща за да са националисти – самоуважението. Но това не им пречи да изявяват публични претенции и да бъдат представяне по този начин от медиите.

И тук отново ще се върна върху едната агитка. Казвам едната, защото с платената мрежа от безродници на Сорос, нещата общо взето са ясни. Същото се отнася и до малцината искрени и заблудени фоби, които мразят цял народ и поставят знак за равенство между някогашна царска Русия, СССР и днешния путинов режим. Думата ми е за „войнския“ съюз, БНО „Шипка“ или там както се нарича дружината на уволнения за негодност старшина, впоследствие самопроизвел се в полковник. Ще ги коментирам не за друго, а защото гръмогласно претендират, че са националисти. Този сбор от откровено луди (тук мога да говоря за конкретни персони и конкретни истории, но за момента ще го спестя) и крайно неориентирани идеологически и наивни като цяло хора, може да е всичко, но не и някаква националистическа формация. Нито впрочем и паравоенна, както раздухват противниците им, защото да нахлузиш една униформа и да се шляеш в нея не те превръща автоматично в човек с военна подготовка и умения. Но пък подобно поведение може да попречи на формирането на реални доброволчески структури, които са необходими. Но да се върнем на идеологията, до колкото въобще можем да говорим за избистрена такава. Сродни организации на „войнския“ съюз в Русия подходиха доста по-честно в това отношение и се самоопределиха като съветски патриоти или като национал-болшевики. Щеше да е добре и господата от съюза да го направят, най-малкото за да избегнат излишни конфликти на тази основа. Но циркът и показността в случая са умишлено търсени. Не само за да се привлича вниманието на неориентираните, но и за да се докажат пред „големия брат“ на Изток. Защото каквото и да говорят противниците им, тези хора нито са финансирани от властите в Русия, нито са обучавани от тях. Те са идиоти съвсем безплатно. Но някои от тях се натягат именно с идеята, че ще получат финансиране. Тук явно се следва линията на бялата Златка, която също го изби на съветски патриотизъм. Подобно поведение обаче е вредно за националния ни интерес, не по-малко от поведението на измекярите на Сорос.

Наивната и заблудена част от тези хора си мисли, че Путин е месията, борещ се с Новия световен ред, който ще ни оправи. Този път наистина. И за това интереса на путиновата държава се поставя над всичко. Само че, такъв филм няма. Някога, по абсолютно същия наивен начин, много хора считаха, че САЩ са добрите и са алтернатива на СССР. Историята показа каква огромна заблуда е това. Путин е ако не част от статуквото (а вероятно е точно това), то най-малко играч със собствени имперски интереси. Колко е добър, може да попитате руските националисти. На него не му пука за вас или за България. Доста добре си се разбира със кандидат султана Ердоган. Окото му няма да мигне да ви похарчи. Подобни наивни надежди имаха и руските жители на част от днешна Украйна. И какво стана – Крим бе анексиран, защото е част от интереса, а т.нар. Новорусия бе оставена да се превърне в санитарен кордон, за сметка на жителите там, пак защото отговаря на настоящия интерес и на режима в Русия и на Западните сили. Това е голямата политика и в нея никой не ви мисли доброто. Колкото по-рано го разберете, толкова по-добре за вас. Иначе ще си останете използвани и захвърлени.

Националистът поставя интереса на народа си над всичко и се ръководи в действията си от този интерес. Всичко друго не е национализъм. Най-големият бич за народа ни винаги е било слугуването на чужди идеи. Всеки, който се опитва да ни подчини на чужда воля вреди на нацията ни. Точно толкова просто е. Няма лошо да си сътрудничим с други народи и държави, напротив. Но това трябва да е именно взаимно полезно сътрудничество, а не слугуване, пробутвано като „братство“. Докато това не се осъзнае ясно, народа ни ще тегли.

–––––––
* Пламен Димитров е водач на Български Национален Съюз за град София и комендант на най-голямата ежегодна националистическа проява в страната – Луковмарш.

Пробвайте също

france-sharia-4-france

Ускорената ислямизация на Франция

Заглавието е на редакцията, превода на статията е публикуван в списание „Геополитика“ под заглавие „Ислямското …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *