Начало / Интервю / За сръбското нападение над българските фенове в Баня Лука
Станимир-Делянов

За сръбското нападение над българските фенове в Баня Лука

На 7-и юли отбора на „Берое“ игра срещу босненския „Радник“ в Баня Лука, Република Сръбска. Част от агитката на клуба също бе там, за да подкрепи отбора. Но вечерта преди мача нашенците бяха нападнати от над 100 сръбски фенове, въоръжени с палки, метални тръби и дори мачетета. По чудо жертви нямаше. Това бе една абсолютно непровокирана атака, която далеч не бе мотивирана от футболни пристрастия, както ще разберете. За поредният изблик на сръбски шовинизъм срещу българи ще ни разкаже един от участниците в инцидента – Станимир Делянов, привърженик на „Берое“. Ето какво сподели той:

– Ще ни разкажеш ли какво се случи преди мача?

– Пристигнахме в Баня Лука около 14:30 часа, преди това прекарахме няколко часа на паркинг на магистралата, защото полицията все още не се е била подготвила за нас. Още с пристигането проблемите започнаха. Местната полиция категорично заяви, че сме щели да стоим в хотела до началото на мача ни на другия ден – около 30 часа по- късно. Естествено последва разправия. Така след около тридесетина минути в скандали стигнахме и до „консенсус“, че те не могат да ни кажат какво и кога ще правим.

Нанесохме се в хотела, обменихме пари, пихме по няколко бири и към 19:00 часа местно време решихме да излезем да разгледаме града. По време на разходката се срещнахме с други наши фенове и за кратко вървяхме заедно, след което групата от нашият хотел се отделихме и отидохме да вечеряме. По време на вечерята, ни се обадиха от другата група, че са видели местни фенове да се събират около хотела в който са настанени нашите футболисти. Качихме жените и не крайните фенове на таксита, а останалите потеглихме натам. Бяхме точно 30 човека.

Докато отивахме на там видяхме отделни техни фенове. Личеше си, че са крайни фенове, но заради това че бяха по един-двама дори не сме им викали нещо. Когато отидохме пред хотела, пак видяхме само двама от техните и пак ги оставихме да си тръгнат. Само до хотела имаше кафе, където бяха седнали част от нашия треньорски щаб. Поканиха ни да отидем при тях. В секундата в която събрахме масите за да седнем заедно се чу „аймо бугари“ и към нас полетяха камъни, бутилки, бомби и метални топчета от лагери.

Веднага станахме и тръгнахме към тях, кой с маса, кой със стол, кой с бутилка… Най-близо до тях, в глухата и тъмна уличка, стигнахме 4 човека… Но съвсем скоро осъзнахме, че тяхната идея е да ни вкарат в капан със засада. Обърнахме се и започнахме да се изтегляме, защото се оказа че срещу нас има 70 човека. Останах сам зад една кола с две бутилки за да се помъча да ги задържа врага максимално за да могат останалите три момчета които влязоха в уличката да се измъкнат… В момента в който и аз излязох от малката уличка с периферното зрение, видях още една група от около 60-70 човека да идва към нас по фланга, това сякаш не стигаше, когато на другия фланг се появи още една групичка, но значително по- малка от другите две. Почти всички мои приятели влязоха във фоайето на хотела. Отначало ми се стори, че само аз съм влязъл в кафето, но след секунди видях че общо сме четирима човека. Единият беше младеж на 20 години, когото избутах навътре в кафето за да не пострада, понеже беше най- малкият в групата ни.

И… Започна се, те ни атакуват, после ние ги атакуваме… Хвърляхме и удряхме с абсолютно всичко каквото ни попаднеше под ръка. Нямам спомен как съм се качил на сцената в кафенето, която е 1,60-1,70 м. висока, бях хванал стойката на микрофона и с нея се опитвах да „разкрася“ един, които се опитваше да нахлуе вътре. Няколко минути мятахме абсолютно всичко което видехме. Така се стигна до момента в който едно от момчетата с който бях излезе по напред и бе ударено от камък в главата залитна и тръгна да се връща при нас. Един от сервитьорите му затвори вратата пред носа, но от засилката си, той мина през нея (той ни е най-тежко пострадалият ни другар – няколко прорезни рани от хвърляни по нас счупени бутилки, камъни и минаването през стъклото, което му направи по- голямата рана). В момента в който той се блъсна във вратата аз бях на задния вход на кафенето за да видя дали няма да ни налазят от там. Когато се връщах към предната врата, две момичета от персонала ме блъскаха да бягам защото единият от „мъжете“ с мачетета бе влязъл през дупката в прозореца и искаше да съсече моят приятел. Докато стигна до него, за 2-3 секунди, единият барман, който явно познаваше касапина, успя да го изгони и така нашият човек остана жив!

Последва последната ни атака в която пак ги накарахме да побягнат. Но този път докато те бягаха, пред нас се появи полицията – тези така мили хора, които защитиха местните по всякакъв начин. Да не говорим, че „Лешинарите“ въобще не избягаха а си даваха „гепи“ с полицаите и си говориха няколко часа. Дори и единият от хората с мачетета. За боя в хотела не мога да кажа много, знам какво е станало от разказите на хората били на първата линия. При тях също е имало саби, бутилки, факли… В хотела имаше екип на БНТ, и един от операторите от страх да не влязат в неговата стая е хвърлил маса и ваза от 4-и етаж, това са негови думи, нищо че боят не се е качвал дори и до първият етаж. Други гости на хотела са хвърляли, картини, пепелници, дори машина за чистене на обувки от 6-и етаж (всички сме виждали такива, не са никак малки и леки). Цяло чудо е, че няма никой убит, защото боят се е водил на първата стълба и всичко е падало точно до моите хора. Едно от нашите момчета се е било подало през парапета, да погледне дали врага идва от някой от двата входа на хотела и едно друго наше момче го е дръпнало в последния момент, когато е падала машината. По чудо го е закачила само с ръба си и леко го е порязала по корема. Рядко се случва толкова хора да извадят такъв късмет!

– Имаше ли сериозно пострадали момчета?

– Както казах, има само един по-сериозно пострадал. Но за такъв бой си е цяло чудо, че е само един и че е само пострадал и е жив. Искам да поздравя и да благодаря на всички момчета затова, че не избягаха и се държаха толкова мъжки в ситуация буквално на живот и смърт.

– Според теб, каква бе причината за нападението от страна на сръбските фенове?

– Според мен всичко е на национална основа. По-късно вечерта координаторът на „Радник“, срещу които всъщност беше мача, ни каза, че това са били местни фенове на „Партизан“ и „Звезда“, обединени с тези на „Борац“. Дали е така само можем да гадаем. Но всичко сочи, че нападението е на национална основа, защото по време на мача на следващият ден, те се бяха настанили близо до нас и на няколко пъти викаха „тука е сръбска земя“ и още някакви глупости…

– Какво бе отношението на полицията към вас и към нападателите?

– В интерес на истината след ареста отношението е било добро. Аз лично не се оставих да ме хванат и казвам това от името на арестуваните. Но този който ти е направил капан, винаги се държи добре след като капана е хлопнал. Цял ден полицията беше плътно до нас да ни „респектира“, цял ден караха след нас с патрулки, дори цивилни ни следяха. И изведнъж изчезна и се появи, чак след 10 минутния бой. Дали е случайно? След боя полицията е прикривала улики и дори са се опитали да изкарат нашите момчета виновни. Едва ли не, ние сме били нападнали собствените си футболисти, а онези са дошли да ги спасят…

– Какво би казал на сърбите, които ви нападнаха?

– Да си купят гуменки, защото ще се видим пак! Историята показва че са мишки, винаги са били повече от нас и винаги са бягали от нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *