Начало / Анализ / Да изпуснем напрежението, да опазим системата
%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b3%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b0

Да изпуснем напрежението, да опазим системата

Конкретният повод за този коментар е уж антисистемния концерт с претенции за революция на Слави, но акцента ще е върху елементарната техника за манипулация, чрез която се тушира натрупаното напрежение в обществото и се гарантира оцеляването на статуквото. Въпросното събитие и предхождащият го опит за референдум ще са илюстрация именно на това.

Когато заради безобразията на прогнилата политическа класа и ежедневните неправди, произтичащи от лошото управление, в обществото се натрупа критично напрежение, системата намира начин да го отклони в безопасна за нея посока, така че да удължи оцеляването си за сметка на народа. Обикновено за целта се намира някой гръмогласен „борец срещу неправдите“, който обаче е оплетен като свински черва със системата, срещу която уж се бори. Да вземем като конкретен пример Слави Трифонов. Той е всичко друго, но не и патриот и бунтар срещу статуквото. Точно обратното – той е един от основните му крепители и човек, пряко отговорен за моралното разложение, културната деградация и упадъка на ценностите в обществото ни. Налаганата от него чалга-патриотарщина е един сурогат, подменящ българското, допринасящ сериозно за изпростяването на цели поколения. Този прима патриот на времето сведе патриотизма до реклама на продукт на мобилен оператор. Толкова за възвишените му мотиви. Това е човек паразитиращ върху народното, принизявайки всичко до кръчмарщина и консуматорщина. Не някой друг, а именно Трифонов бе неуморен пиар на Бойко Борисов, срещу когото днес уж се бори. Не някой друг, а именно Трифонов извъртя един от най-зрелищните медийни минети на Доган. Доган – една от най-черните фигури, допринесъл изключително много за днешната разруха. Дори само това би следвало да е достатъчно, за да определи отношението към личността на Слави.

Само че, като цяло хората имат доста къса памет. И това е добре известно на политическите технолози. Не случайно в демократичния бардак се въртят все едни и същи стари курви на всеки четири години. Точно колкото да позабравиш безобразията на предишните и да си кажеш: „Абе, няма как да са по-лоши от сегашните“. А те винаги са по-лоши. Защото това е процес на разложение. Е, от време на време се появява и „нов“ проект, когато недоволството приближи критична точка. Както беше със Сидеров и за какъвто явно гласят Трифонов. Тук се отчита именно момента, че хората инстинктивно се обръщат към националното, към българското в едно време в което оцеляването ни като народ е поставено на изпитание. Не случайно сега в почти всички предизборни кампании кандидатите се правят на кой от кой по-голям родолюбец. То не бяха патриотични речи на Радев, то не беше Цецо в народна носия… Всичко това, разбира се е бутафория и опит да се използват едни съвсем естествени настроения. И именно патриотарски ерзац-продукти трябва да обезопасят народа, насочвайки хората в безопасна за властта посока, бягайки от опасния за системата осъзнат национализъм.

Да вземем за пример референдума на Трифонов, който уж предлага решение и промяна, ангажирайки много ентусиасти, хвърлящи усилия в тази насока. Още от самото му начало беше ясно, че няма да е успешен (такъв е самият му замисъл), но дори и да беше успял, не само че прокарваните идеи не са лек срещу недъзите на системата, но дори биха влошили нещата. Колкото до идеята, че система се променя с концерти или че шоуто може да доведе до революция, това е искрено безумие. Но подобни кухи мероприятия изразходват енергия и създават илюзия, че нещо се прави и че участваш в нещо значимо. А когато в крайна сметка участниците видят, че нищо не произлиза от това че са хвърляли усилия за някакъв безсмислен референдум или са се надявали на нещо, като излязат на улицата, то неизменно идва и чувството на разочарование. Именно това е крайната цел – да останеш разочарован, да се почувстваш безсилен и да ти се струва, че всеки опит за промяна е безсмислен и съответно – ненужен. Така оцелява системата.

Разбира се, за да изглежда всичко правдоподобно, трябва да има и противници на новия проект. И тук обикновено идва воят на либералите. Не случайно един отявлен парцал, като българския клон на „Дойче веле“ излезе със статия по темата. Но подобни постановки просто създават илюзия за противопоставяне. Всъщност, когато нещата опрат до конкретни финансови интереси, противопоставянето не е толкова фалшиво. Но дори когато го има реално, никоя от двете страни не желае истински промяна в системата. Иска просто достъп до властовия и финансов ресурс. Нищо повече. Но това, разбира се, не може да продължава до безкрайност. Крахът може да се отлага, но не и да се избегне. А обикновено, колкото по-дълго е отлаган, толкова по-страшен е на края.

Пробвайте също

нашественици

Митът за мигрантите като евтина работна ръка

Един от най-популярните митове, с който често се оправдава вкарването на милиони неевропейци в държавите …

2 коментара

  1. Да, съгласен съм с някои неща от статията, но…! Какво предлага авторът на тази статия? Всеки човек, с що-годе нормално мислене, е стигнал до тези заключения. Но какво следва? Какво трябва да се направи? Да направиш коментар, да изложиш позицията си по даден въпрос – ОК. Но това не е достатъчно… Всеки ден десетки хора правят това! Трябва да дадеш предложение са изход от ситуацията. А що се отнася до референдума, авторът да се позамисли малко по-сериозно… Точно това е опит, да се накарат хората да не гласуват на референдума. Но няма да му мине номера… Упреква Слави Трифонов, че иска да накара хората да се почувстват разочаровани, и да загубят желание за промяна, а той, авторът на статията прави същото. Нямало смисъл от референдума… Айде бе, хората за идиоти ли ги мислиш… Ако хората все още искат да променят нещо, точно реферндумът е възможността да се започне с промяната. Президенските избори не са от значение за статуквото, но Референдумът може да се окаже началото на краят на това статукво. Затова всички трябва да гласуват за референдума, всички… А на „Национален Репортер“ бих препоръчал да НЕ изискват Имейл, за да публикуваме коментар… Защо Ви е? За да усложнявате процедурата и да отказвате хората да коментират…???

  2. Стати Димитров

    Анализът е поразително точен и задълбочен. Държавата не случайно хвърли огромен ресурс да
    охранява мероприятието, което не би направила, ако застрашаваше статуквото. „Бунтарят“ Слави свърши мръсната работа, с която дори политическата класа не иска да си цапа ръцете. Остава да видим
    как ще бъде възнаграден, защото учиндолският тарикат е свикнал да осребрява всичките си
    „спонтанно“ възникнали проекти. Величието на българският народ не влиза в сметките му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *